Шепотът на забравените думи

забравени думи

В мъглата на вчерашния свят, покрит от забрава,
Шепотът на забравените думи се разпръсва.
Минават през дните, минават през нощите,
Те в сърцето ми остават, като искрици във мрака.

Там, където слънцето дава последната си светлина,
Скрити думи в ехото на времето плачат.
Жаждата на спомена, страхът от забравата,
Вечни въпроси, които в душата оставят рани.

Ехото на миналото, пее на глас,
Истории, песни, събуждат в мен страст.
Думите се разпръсват, но паметта е вечна,
Следите остават, макар и да е тъжно.

Шепотът на забравените думи, мелодия нежна,
Те ме обгръщат, в тихата нощ безкрайна.
Една приказка за любов, една приказка за болка,
Сърцето си открива, в тези думи от вчера.

Така, в съня на света, изгубен и сам,
Слушам шепота на забравените думи, търсейки своя дом.
Дори в тишината, дори във мрака,
Все още чувам ехото на този стон.