Ехото на зората

ехото на зората

Когато се събужда светът, отдавна спящ,
и звездите отстъпват на зората, нежни лъчи,
Ехото на зората, със своята магия тиха,
до мен достига, покрива ме с топла светлина.

Това е ехото на новия ден, което се среща с нощта,
Сърцето ми усеща, с приветствие греят.
Пробужда ме от съня, тихо и нежно,
В мига, когато денят и нощта се сливат в едно.

Първият лъч на слънцето, покрива земята,
Взрив от цветове, момент, стоплящ душата.
Ехото на зората, прегръща света,
Всеки нов ден, една нова песен света запява.

Това е ехото, което взима мрака от нощта,
Дава на деня светлина, на душата – радост.
Това е ехото на зората, докосващо сърцата,
Носещо обещание за новия ден, свеж и ярък.

И когато последният звезден лъч изчезва,
Ехото на зората остава в мен, като песен нежна.
Всеки нов ден, ехото се завръща,
За да ми напомни за обичта на света.