Беседи с времето

беседи с времето

Беседи с времето, нежно, без грам заблуда,
секундите плъзгат се, като река в поток.
Времето е песен, но и съд непреклонен,
върви непрестанно, без да чуе молитвен вик.

“Спри, време, спри…”, казвам аз,
но то не чува мен, поглъща дни и нощи в своя ход бурен.
Сякаш е вятър, понесен в космически плен,
преплита истории, тайничко, под поглед отчужден.

Времето – господар на съдби и посоки,
създава, унищожава, в своя танц див.
Аз му се втурвам, в беседа смела,
и питам го: “Защо така бързаш, кой ти е крив?”

Но времето мълчи, продължава своя път,
и в отговор ми дава само тих шепот.
“Не спирам аз, не забавям, това е мой дълг,
животът е кратък, грабни го.”

Беседи с времето – урок, тежък и горчив,
времето не спира, но дава ни шанс.
Да ценим мига, да бъдем смели и живи,
да обичаме, да мечтаем, да живеем в нашия танц.