Утро

утро

В зората, когато светът още спи,
утрото се промъква тихо, нежно.
С първите лъчи, които небето пропуска,
пробужда се животът, нощта ни напуска.

Утрото е песен на птиците в далечината,
треви с нежна роса, блестяща под небосвода.
То е кафе ароматно в тишината,
нов ден, нова надежда, нова пътека в полята.

Светлината танцува върху листата,
слънцето плавно катери небесата.
Утрото е начало, нов шанс,
всеки миг е като нежно изкуство и баланс.

Утро е обещание за нови истории,
за мечти, които чакат да се сбъднат.
То ни кани да пишем свободно,
в свят, където чиста страница ни чака отново.