Дълбок страх

дълбок страх

В сърцето на нощта, където мракът царува,
се крие дълбок страх, тих и невидим.
Като сянка, той се плъзга, в душата влиза,
превръща мислите в кошмар непобедим.

Страхът, който шепне в ушите на разума,
мълчалив, но мощен, като буря в гърдите.
Той е като лед, който студено обгръща сърцето,
парализира мечтите, заключва с оковите.

Този страх, който в нощта ни буди,
е като призрак, в мрака живеещ.
Той ни кара да се скрием, да търсим убежище,
в самотата и тишината, на празното жилище.

Но дълбокият страх, въпреки своята мощ,
може да бъде победен със смелост и вяра.
Той ни учи на силата да се изправим без помощ,
да преборим тъмнината и да намерим светлината.

Страхът е част от нас, но не ни определя,
той е битка, която всеки от нас трябва да води.
И в тази борба, ние разбираме,
и в най-тъмната нощ, зората намираме.